16 нояб. 2005 г., 23:51

Просто жени

1K 0 3




Когато не ни обръщат внимание,
изпадаме в ужас, огромно страдание,
че може би са ни изоставили,
а те просто били ни позабравили.

Да, ние жените сме създания суетни,
прелъстителки жарки или безумно кокетни.
С лица нежни и мили,
вежди изписали, мигли извили,

устни ярко начервени,
винаги цъфтящи, засмени.
Но чуем ли дума груба,
ахваме от възмущение и почуда.

Но изправяме гордо глави,
нали са ни учили да бъдем корави.
Не позволяваме сълзи да заблестят по лицата,
не разрешаваме да ни раняват сърцата.

Ту сме учудващо силни,
ту нежни и любвеобвилни.
Ала оставаме си ние жени
и чакаме принца на нашите мечти.

"А принцовете, толкоз малко"
- въздъхваме ние "Е, жалко"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Н Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хихи самата истина!
  • Много хубав стих... наистина жените сме толкова сложно устроени!
  • Мерси!!!Опитах се да вложа и малко хумористичен елемент, незнам дали съм успяла.Благодаря за вниманието, много го ценя!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...