Когато не ни обръщат внимание,
изпадаме в ужас, огромно страдание,
че може би са ни изоставили,
а те просто били ни позабравили.
Да, ние жените сме създания суетни,
прелъстителки жарки или безумно кокетни.
С лица нежни и мили,
вежди изписали, мигли извили,
устни ярко начервени,
винаги цъфтящи, засмени.
Но чуем ли дума груба,
ахваме от възмущение и почуда.
Но изправяме гордо глави,
нали са ни учили да бъдем корави.
Не позволяваме сълзи да заблестят по лицата,
не разрешаваме да ни раняват сърцата.
Ту сме учудващо силни,
ту нежни и любвеобвилни.
Ала оставаме си ние жени
и чакаме принца на нашите мечти.
"А принцовете, толкоз малко"
- въздъхваме ние "Е, жалко"!
самата истина!
