20 мая 2008 г., 06:35

Просто монолог :| 

  Поэзия
736 0 4
Играчка си за мен,
не го ли разбра?!
Не те обичам,
но ме измъчва мисълта,
че животът ти е трева, пари и коли,
изпълнен с много лъжи и жени,
и вътрешно те мразя, и крещя,
и те удрям безсилно, не мога да спра...
Изчезваш и се връщаш от нищото ти,
и ме молиш - прости, и как
да ти устоя - пак и пак с тебе греша...
Прощавам ти дори да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??