Просто монолог :|
Играчка си за мен,
не го ли разбра?!
Не те обичам,
но ме измъчва мисълта,
че животът ти е трева, пари и коли,
изпълнен с много лъжи и жени,
и вътрешно те мразя, и крещя,
и те удрям безсилно, не мога да спра...
Изчезваш и се връщаш от нищото ти,
и ме молиш - прости, и как
да ти устоя - пак и пак с тебе греша...
Прощавам ти дори да
зная всичко и да ме боли,
и въпреки че утре отново ще ми тежи...
Ти почерни душата ми.
Аз просто нямам сили
да се боря с теб,
с тебе, дяволе проклет.
И без това изгубих всичко,
и всеки ден е наказание,
а да чакам с теб е назидание.
Кога ще дойде приказният принц
на бял кон, за да ме спаси?!
Ще го дочакам ли в нощта
или тихо ще се понеса,
с вперен поглед в бялата луна...
© Мария Георгиева All rights reserved.
За мен винаги ще има само един принц и съм си обещала, че колкото и да е нужно, ще го чакам 
