Просто някак
Държах го под ресниците си гъсти,
да не отлитне – трепетен и плах.
И часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.
Събуждането сякаш бе присъда,
изтръгна мойте пламнали очи.
Изгрява ден, но друга как да бъда?
Поне и на това ме научѝ.
Сега вися си между две вселени,
ни будна, нито спяща... Сателит.
Стрелките се забавят удивени,
вулканът в мен сред пепел е прикрит.
Надявам рязко дневната си маска,
а тясна е. За друга, не за мен.
Стихът ми само по вратите драска,
зад нея сън сънувам... Този ден
ще преживея някак, просто някак.
Горя отвътре. Ледена отвън.
А нейде зад ресниците ми чака
една любов – пленена в моя сън...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
