Patrizzia (Надежда Ангелова)
2183 18513
2 июл. 2024 г., 08:48  

Просто някак 

  Поэзия » Любовная
245 9 11

Държах го под ресниците си гъсти,
да не отлитне – трепетен и плах.
И часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.

 

Събуждането сякаш бе присъда,
изтръгна мойте пламнали очи.
Изгрява ден, но друга как да бъда?
Поне и на това ме научѝ.

 

Сега вися си между две вселени,
ни будна, нито спяща... Сателит.
Стрелките се забавят удивени,
вулканът в мен сред пепел е прикрит.

 

Надявам рязко дневната си маска,
а тясна е. За друга, не за мен.
Стихът ми само по вратите драска,
зад нея сън сънувам... Този ден

 

ще преживея някак, просто някак.
Горя отвътре. Ледена отвън.
А нейде зад ресниците ми чака
една любов – пленена в моя сън...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??