Patrizzia (Надежда Ангелова)
2236 18512
Jul 2, 2024, 8:48 AM  

Просто някак 

  Poetry » Love
266 9 11

Държах го под ресниците си гъсти,
да не отлитне – трепетен и плах.
И часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.

 

Събуждането сякаш бе присъда,
изтръгна мойте пламнали очи.
Изгрява ден, но друга как да бъда?
Поне и на това ме научѝ.

 

Сега вися си между две вселени,
ни будна, нито спяща... Сателит.
Стрелките се забавят удивени,
вулканът в мен сред пепел е прикрит.

 

Надявам рязко дневната си маска,
а тясна е. За друга, не за мен.
Стихът ми само по вратите драска,
зад нея сън сънувам... Този ден

 

ще преживея някак, просто някак.
Горя отвътре. Ледена отвън.
А нейде зад ресниците ми чака
една любов – пленена в моя сън...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??