5 окт. 2013 г., 19:48

Просто посветено

880 0 0

Просто посветено

 

 

Отново вятърът те носи, ухажва парфюма ти.

Божествено ухаеш на най-красивата жена.

А усмивката, с която ме усмихваш не излиза от ума ми

и ме кара да създавам прекрасните неща.

Когато се оглеждам в очите ти съм най-красив,

а най-щастлив ме прави нежния ти допир...

... И ме правиш по-добър и милостив, 

един вид истински човек, без достойно копие.

Устните, с които ме целуваш са моя наркотик

и изпадам в абстиненция, без подходяща интервенция.

Да те споменавам всеки ден е моят уникален тик, 

а присъствието ти е моята специална преференция.

Всяка ода е за теб, сюжет не ми трябва,

само мъничко любов, която да не нагнетявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....