Просто посветено

Отново вятърът те носи, ухажва парфюма ти.

Божествено ухаеш на най-красивата жена.

А усмивката, с която ме усмихваш не излиза от ума ми

и ме кара да създавам прекрасните неща.

Когато се оглеждам в очите ти съм най-красив,

а най-щастлив ме прави нежния ти допир...

... И ме правиш по-добър и милостив, 

един вид истински човек, без достойно копие.

Устните, с които ме целуваш са моя наркотик

и изпадам в абстиненция, без подходяща интервенция.

Да те споменавам всеки ден е моят уникален тик, 

а присъствието ти е моята специална преференция.

Всяка ода е за теб, сюжет не ми трябва,

само мъничко любов, която да не нагнетявам.