5.10.2013 г., 19:48

Просто посветено

878 0 0

Просто посветено

 

 

Отново вятърът те носи, ухажва парфюма ти.

Божествено ухаеш на най-красивата жена.

А усмивката, с която ме усмихваш не излиза от ума ми

и ме кара да създавам прекрасните неща.

Когато се оглеждам в очите ти съм най-красив,

а най-щастлив ме прави нежния ти допир...

... И ме правиш по-добър и милостив, 

един вид истински човек, без достойно копие.

Устните, с които ме целуваш са моя наркотик

и изпадам в абстиненция, без подходяща интервенция.

Да те споменавам всеки ден е моят уникален тик, 

а присъствието ти е моята специална преференция.

Всяка ода е за теб, сюжет не ми трябва,

само мъничко любов, която да не нагнетявам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...