Oct 5, 2013, 7:48 PM

Просто посветено

  Poetry » Love
879 0 0

Просто посветено

 

 

Отново вятърът те носи, ухажва парфюма ти.

Божествено ухаеш на най-красивата жена.

А усмивката, с която ме усмихваш не излиза от ума ми

и ме кара да създавам прекрасните неща.

Когато се оглеждам в очите ти съм най-красив,

а най-щастлив ме прави нежния ти допир...

... И ме правиш по-добър и милостив, 

един вид истински човек, без достойно копие.

Устните, с които ме целуваш са моя наркотик

и изпадам в абстиненция, без подходяща интервенция.

Да те споменавам всеки ден е моят уникален тик, 

а присъствието ти е моята специална преференция.

Всяка ода е за теб, сюжет не ми трябва,

само мъничко любов, която да не нагнетявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...