12 сент. 2022 г., 02:14  

Просто рима

595 9 13


Поиска прошка. Не сега.

На мен не ми се дава още.

Нагазих в болка и тъга

На всичкото отгоре - нощ е.

 

Не зная колко е часът

и датата не зная, също…

Дали вървя по верен път,

или от грешния се връщам.

 

Не знам коя съм. Ти мълчиш.

И тази нощ върви по ноти.

Почти разплакани очи.

Почти захвърлени животи.

 

Не знам дали на теб простих –

сама съм, слаба и ранима.

Сега, написвайки те, в стих

дано останеш просто рима.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...