Поиска прошка. Не сега.
На мен не ми се дава още.
Нагазих в болка и тъга
На всичкото отгоре - нощ е.
Не зная колко е часът
и датата не зная, също…
Дали вървя по верен път,
или от грешния се връщам.
Не знам коя съм. Ти мълчиш.
И тази нощ върви по ноти.
Почти разплакани очи.
Почти захвърлени животи.
Не знам дали на теб простих –
сама съм, слаба и ранима.
Сега, написвайки те, в стих
дано останеш просто рима.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Приятно ми е, че сте споделили мнение и емоции
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
