12.09.2022 г., 2:14  

Просто рима

594 9 13


Поиска прошка. Не сега.

На мен не ми се дава още.

Нагазих в болка и тъга

На всичкото отгоре - нощ е.

 

Не зная колко е часът

и датата не зная, също…

Дали вървя по верен път,

или от грешния се връщам.

 

Не знам коя съм. Ти мълчиш.

И тази нощ върви по ноти.

Почти разплакани очи.

Почти захвърлени животи.

 

Не знам дали на теб простих –

сама съм, слаба и ранима.

Сега, написвайки те, в стих

дано останеш просто рима.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...