Просто си тръгна бездумно
Със устни от пламък,
когато целувах
устните твои,
ръцете, очите...
пареше въздухът,
аз просто обичах,
в шепи побрала
съня на мечтите.
В мигове залезни
шепнехме думи,
сърцата пулсираха
в празничен ритъм.
Огнено дишахме.
Страстно горяхме.
Късахме връзки
на утрешно с минало.
Ставахме миг настоящ
от въздишки.
Лудо кипяхме.
Безумно обичахме.
Исках те
по-силно от всичко.
Имах те,
в святост
и с моите грешки.
Ничком пред теб
от любов коленичих,
доземи свела
греховно челото.
Ти за мен стори
каквото бе нужно,
просто си тръгна
бездумно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
