Jun 3, 2009, 1:09 AM

Просто си тръгна бездумно 

  Poetry » Love
1020 0 14

Със устни от пламък, 
когато целувах
устните твои, 
ръцете, очите...
пареше въздухът, 
аз просто обичах,
в шепи побрала 
съня на мечтите.
В мигове залезни 
шепнехме думи, 
сърцата пулсираха 
в празничен ритъм.
Огнено дишахме. 
Страстно горяхме.
Късахме връзки 
на утрешно с минало.
Ставахме миг настоящ 
от въздишки.
Лудо кипяхме. 
Безумно обичахме.
Исках те  
по-силно от всичко.
Имах те, 
в святост 
и с моите грешки.
Ничком пред теб 
от любов коленичих, 
доземи свела 
греховно челото. 
Ти за мен стори
каквото бе нужно,
просто си тръгна 
бездумно...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??