Просто си тръгна бездумно
Със устни от пламък,
когато целувах
устните твои,
ръцете, очите...
пареше въздухът,
аз просто обичах,
в шепи побрала
съня на мечтите.
В мигове залезни
шепнехме думи,
сърцата пулсираха
в празничен ритъм.
Огнено дишахме.
Страстно горяхме.
Късахме връзки
на утрешно с минало.
Ставахме миг настоящ
от въздишки.
Лудо кипяхме.
Безумно обичахме.
Исках те
по-силно от всичко.
Имах те,
в святост
и с моите грешки.
Ничком пред теб
от любов коленичих,
доземи свела
греховно челото.
Ти за мен стори
каквото бе нужно,
просто си тръгна
бездумно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
