Просто сън

24 окт. 2009 г., 23:47

Поэзия

645 0 2

Под падащия пролетен дъждец

усещам аромата на косата ти.

Вдишвайки от диханията на цветята,

аз те чувствам до себе си.

Вглеждам се в малките капки роса,

съзирам твоя силует китен.

И сякаш извезан от вода и цвят,

аз чувствам, че си тук.

Летният ветрец ми нашепва

песен, в която чувам името ти.

А то - красиво е,

като нощното звездно небе.

Полагам длан върху цвета на розата,

а тя нежна е - досущ като тебе

копринена и великолепна.

Блести ми, когато гледам нагоре.

Слънцето свети там във високото небе.

Като него винаги грееш,

както и аз, когато съм до тебе.