24 oct 2009, 23:47

Просто сън

  Poesía
929 0 2

Под падащия пролетен дъждец

усещам аромата на косата ти.

Вдишвайки от диханията на цветята,

аз те чувствам до себе си.

 

Вглеждам се в малките капки роса,

съзирам твоя силует китен.

И сякаш извезан от вода и цвят,

аз чувствам, че си тук.

 

Летният ветрец ми нашепва

песен, в която чувам името ти.

А то - красиво е,

като нощното звездно небе.

 

Полагам длан върху цвета на розата,

а тя нежна е - досущ като тебе

копринена и великолепна.

 

Блести ми, когато гледам нагоре.

Слънцето свети там във високото небе.

Като него винаги грееш,

както и аз, когато съм до тебе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Блек Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Слънцето свети там във високото небе.

    Като него винаги грееш,

    както и аз, когато съм до тебе

    Най - много ми хареса това
  • Китен силует ? Не ми звучи много добре.
    Ако го пооправиш ще е по добре

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...