13 нояб. 2007 г., 15:34

Просто сън...

1.3K 0 4
Вървим двама ръка за ръка,
по-влюбени от всякога.
Навсякъде ухае на любов.
Никога не съм била по-щастлива...
................
Но не, какво става?
Нима съм сънувала?
Нима всичко е било мечта...?
Не може да бъде.
Изглеждаше толкова истинско...
Всяка твоя дума, всяка твоя прегръдка и целувка.
Бяхме толкова щастливи.
Но всичко е просто сън, нищо повече...
Аз - сама, раздирана от болка и тъга.
Копнееща за любовта ти.
А ти - щастлив, влюбен до полуда в друга.
А към мен от лед си по-студен...
Ах, как мразя деня и копнея да дойде нощта,
за да сънувам с отворени очи как пак до мене си ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пожелавам ти да срещнеш голямата любов.Повярвай ми,тя съществува.
  • Ани,пожелавам ти този сън да стане реалност,реалност, в която ще си с човек, който те заслужава и цени!
    Стихчето ти е много красиво!!!6+
    Поздрави!
  • Не тъгувай , Анита.
    Прости, забрави за другата и
    продължи по нов път, където ще
    срещнеш истинското щастие.
    Много хубав, тъжен стих. С обич.
  • Анита, трогна ме ! Много чисто и красиво написано ! Поздравления !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...