25 авг. 2011 г., 13:23

Просто сън

1.1K 0 3

Уморих се от мечти,

уморих се от горчиви сълзи.

Уморих се да те диря в мрака,

уморих се да се надявам на съдбата.

 

Сама съм, осъзнах го,

събудих се от този сън, преодолях го.

Знам, че когато отворя аз очи,

ти ще изчезнеш и ще ме боли.

 

Няма смисъл да се надявам

и допълнително да се огoрчавам.

Сън си ти - мираж неземен,

мечта в душата неизменен.

 

И лицето ти красиво

сърцето ми е изпепелило.

Не мога повече да понеса

да си далеч от моята душа.

 

Знам, че няма да те срещна аз сега

и очите ми потъват в тъга.

Колко е лоша действителността,

когато осъзная, че отново съм сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....