Уморих се от мечти,
уморих се от горчиви сълзи.
Уморих се да те диря в мрака,
уморих се да се надявам на съдбата.
Сама съм, осъзнах го,
събудих се от този сън, преодолях го.
Знам, че когато отворя аз очи,
ти ще изчезнеш и ще ме боли.
Няма смисъл да се надявам
и допълнително да се огoрчавам.
Сън си ти - мираж неземен,
мечта в душата неизменен.
И лицето ти красиво
сърцето ми е изпепелило.
Не мога повече да понеса
да си далеч от моята душа.
Знам, че няма да те срещна аз сега
и очите ми потъват в тъга.
Колко е лоша действителността,
когато осъзная, че отново съм сама.
© Ванс Всички права запазени