4 февр. 2016 г., 18:32

Просто така 

  Поэзия » Любовная
797 1 4

Просто така -

ей на -

седя и си

клатя краката.

Спрях изненадващо

днес

да си тормозя

излишно

главата.

Уморих се

от своя инат

и от престорената

дежурна

усмивка,

да гледам само назад

и да пропускам

всяка

отбивка.

Превърнах живота

така

в една

магистрално-

досадна

поема,

а можеше просто

така,

по страничния

път

да поема.

Липсва ми буря

в косите

и ароматът

на прясна смола,

зелени

треви

по петите

и плясък на

дива

вълна.

Липсва ми

твоето рамо,

под уморената

моя глава.

Дай ми

секундичка

само,

да нарисувам

смеха ти в

дъжда.

Виждаш ли? -

Има пътека!

- Хайде,

подай ми ръка!

Обичай ме! -

нежна и лека

ще ни скрие

дълбоко нощта.

Ще  се

смеят

доволни

звездите

и ще навежда

луната

очи

и ще имаме

вятър

в косите,

и ще имаме

наши

вълни.

© Elena Rafailova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??