Забравих...
Да... попитам... Как си...
В забързаното ежедневие
застига ме... едно безверие.
Откривам, че за мене мак си.
Ти, най-червеният... сред белите.
И пак...
Не те попитах... как си.
Изгубила за миг търпение,
изплува нотка на съмнение,
че може би... дали мечтал си...
Така... Поне... да питам...
Как си?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
Надявам се добре. Благодаря ви, Скити, Лъчо, Наде и на всички прочели. Хубав да е денят ви.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
