Просто твоя
Да се влюбя в теб
и да забравя как онази счупи всичко в мен,
да те погледна отново
и ти да ме погледнеш.
Да стоя до камината,
а ти близо до мен
да си толкова далечен.
И когато утре заминаваме,
да се чудя дали пак ще се видим...
Да те търся,
без да искам да те откривам.
Да те докосвам,
без да искам да ме усещаш.
Да те слушам, без да искам,
да те опознавам.
Да вървя по пътя към теб
... бавно, без да стигам до никъде...
Защото онази ме счупи преди време
и сега, когато изглеждам толкова силна,
силата ми изтича като морски пясък от шепите ми.
Вятърът завлича песъчинките, разпръсква ги навсякъде
и те сами намират... Теб. Макар че вече никого не търсят...
Усещаш ли ги върху тялото си?!
Допускаш ли ги в себе си?!
Отърси се от тях...
те са просто страхливи песъчинки,
които в желанието си да притежавам
... изгубих.
Да се влюбя в теб
и да забравя как онази счупи всичко в мен,
да слушам любимите ти песни,
докато ти слушаш моите.
Да те погледна отново
и ти да ме погледнеш,
да стана прах
и от праха да се родя,
не силна, не нова...
просто твоя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роси Стефанова Все права защищены
Знаеш ли, понякога се зачитам в разказите и стиховете на "истински човек" (извинявай ако ти е неприятно да говоря за него)- честно, мисля че той те обича. бих разменил жалкото си безпредметно съществуване само за една целувка между вас...