Просто твоя
Да се влюбя в теб
и да забравя как онази счупи всичко в мен,
да те погледна отново
и ти да ме погледнеш.
Да стоя до камината,
а ти близо до мен
да си толкова далечен.
И когато утре заминаваме,
да се чудя дали пак ще се видим...
Да те търся,
без да искам да те откривам.
Да те докосвам,
без да искам да ме усещаш.
Да те слушам, без да искам,
да те опознавам.
Да вървя по пътя към теб
... бавно, без да стигам до никъде...
Защото онази ме счупи преди време
и сега, когато изглеждам толкова силна,
силата ми изтича като морски пясък от шепите ми.
Вятърът завлича песъчинките, разпръсква ги навсякъде
и те сами намират... Теб. Макар че вече никого не търсят...
Усещаш ли ги върху тялото си?!
Допускаш ли ги в себе си?!
Отърси се от тях...
те са просто страхливи песъчинки,
които в желанието си да притежавам
... изгубих.
Да се влюбя в теб
и да забравя как онази счупи всичко в мен,
да слушам любимите ти песни,
докато ти слушаш моите.
Да те погледна отново
и ти да ме погледнеш,
да стана прах
и от праха да се родя,
не силна, не нова...
просто твоя.
© Роси Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
опс, май разсърдихме Иванова
-
любима му е, както и на мен, както и на теб... тя докосва отвътре и истински.
-
знам... Той е готин човек, честно да ти кажа допреди си мислих че съм единствения човек на планетата който е чел "мистър бог, тук е Анна". Дори и само това е показателно...
-
Той е всичко което обичам...
-
хей, как си
Знаеш ли, понякога се зачитам в разказите и стиховете на "истински човек" (извинявай ако ти е неприятно да говоря за него)- честно, мисля че той те обича. бих разменил жалкото си безпредметно съществуване само за една целувка между вас... -
Благодаря ти
-
ех, тези чувства и взаимоотношения, изтъкани от сложност но всъщност толкова прости когато НЕ МИСЛИМ... Поздрави, Роси, поредния ти хубав стих
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
