Просто…звездна магия!
Прилича на остров, тази нощна вселена.
На мастилено – синьо безкрайно поле
със стада от звездици, кротко стаени,
с единствен пастир - за Земя и небе!
Чертаят ни пътища. Къде ли ще стигнем?
Съдбата си плахо гадаем по тях.
Мъждее ли любов, закачливо намигват,
светлеят в очите от детския смях.
А горе високо в кошарата звездна
изгрява звезда, щом човек се роди.
Блести златокоса в небето дантелено,
и дните на всеки по свой начин реди.
Към необятния друм протягам ръка.
В светлини блести небесната грива…
Коя и къде ли е моята звезда -
пулсираща, тиха, ярка и жива?
Откривам я в топлия спомен за мама,
в бъдния ден на дъщерите ми, двете.
Без звездата ми никога, никога няма
дните ми смислено, ярко да светят!
Отново над града е тихо. Заспиват
хората уморени в нощния здрач.
Звездите пристан в душата намират.
Изгряват над нас, но живеят във нас!
И ако някога моята звезда полети
от алеята звездна с огнена диря,
пожелай си нещо! И се усмихни!
Ще се сбъдне! Просто…звездна магия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
