12 янв. 2023 г., 17:50

Просто…звездна магия! 

  Поэзия » Другая
456 5 12

Прилича на остров, тази нощна вселена.

На мастилено – синьо безкрайно поле

със стада от звездици, кротко стаени,

с единствен пастир - за Земя и небе!

 

Чертаят ни пътища. Къде ли ще стигнем?

Съдбата си плахо гадаем по тях.

Мъждее ли любов, закачливо намигват,

светлеят в очите от детския смях.

 

А горе високо в кошарата звездна

изгрява звезда, щом човек се роди.

Блести златокоса в небето дантелено,

и дните на всеки по свой начин реди.

 

Към необятния друм протягам ръка.

В светлини блести небесната грива…

Коя и къде ли е моята звезда -

пулсираща, тиха, ярка и жива?

 

Откривам я в топлия спомен за мама,

в бъдния ден на дъщерите ми, двете.

Без звездата ми никога, никога няма

дните ми смислено, ярко да светят!

 

Отново над града е тихо. Заспиват

хората уморени в нощния здрач.

Звездите пристан в душата намират.

Изгряват над нас, но живеят във нас!

 

И ако някога моята звезда полети

от алеята звездна с огнена диря,                                         

пожелай си нещо! И се усмихни!

Ще се сбъдне! Просто…звездна магия!   

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??