Прилича на остров, тази нощна вселена.
На мастилено – синьо безкрайно поле
със стада от звездици, кротко стаени,
с единствен пастир - за Земя и небе!
Чертаят ни пътища. Къде ли ще стигнем?
Съдбата си плахо гадаем по тях.
Мъждее ли любов, закачливо намигват,
светлеят в очите от детския смях.
А горе високо в кошарата звездна
изгрява звезда, щом човек се роди.
Блести златокоса в небето дантелено,
и дните на всеки по свой начин реди. ...