3 мар. 2013 г., 09:25

Простор

568 0 2

Просторна слънчева поляна
планинска свежест разпростряла
пред величествени върхове.

Пролетни цветя уханни
нарциси и минзухари ранни
рисуват в меки цветове.

Стоя и вдъхвам тъй дълбоко
аромат на родно, на небе.

Място съвършено, тъй прекрасно
би било безкрайно празно
ако ти до мен не бе... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мейгрейт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е, че не забравяш родната земя...
  • Браво,поздравявам те за стиха!Бъди!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...