3.03.2013 г., 9:25

Простор

566 0 2

Просторна слънчева поляна
планинска свежест разпростряла
пред величествени върхове.

Пролетни цветя уханни
нарциси и минзухари ранни
рисуват в меки цветове.

Стоя и вдъхвам тъй дълбоко
аромат на родно, на небе.

Място съвършено, тъй прекрасно
би било безкрайно празно
ако ти до мен не бе... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мейгрейт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, че не забравяш родната земя...
  • Браво,поздравявам те за стиха!Бъди!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...