3 mar 2013, 9:25

Простор

Poesía

567 0 2

Просторна слънчева поляна
планинска свежест разпростряла
пред величествени върхове.

Пролетни цветя уханни
нарциси и минзухари ранни
рисуват в меки цветове.

Стоя и вдъхвам тъй дълбоко
аромат на родно, на небе.

Място съвършено, тъй прекрасно
би било безкрайно празно
ако ти до мен не бе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

adaruna (Съби Седник)

Хубаво е, че не забравяш родната земя...

2013-10-20T02:31:18+03:00
myworld (Аз)

Браво,поздравявам те за стиха!Бъди!

2013-10-19T15:05:06+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9