26 апр. 2008 г., 13:38

Простота 

  Поэзия » Другая
606 0 6
Вятър подухва и слънцето грее,
птици спокойно се реят в небето.
Всичко наоколо просто живее,
тревата зелена се люшка в полето.

Дървета различни виреят в гората,
някои - ниски, а други - високи.
Но всички еднакво жадуват водата,
макар и да сочат в различни посоки.

Листо се отронва и леко танцува,
от полъха носено - ляво и дясно.
Лети си спокойно - и сякаш сънува,
едва ли остава нещо неясно.

Спокойно и тихо е пак край реката,
и старата лодка до храстите спи.
Пеят щурчета. Шумът на водата
затваря очите... Животът върви.

Това е нормалният ход на нещата.
Естественост, мигове... И простота.
А ние редовно си пълним главата
с излишни теории относно света.
:)

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Природата живее свой живот, различен от човешката природа... Всяко листенце, всяка тревичка се радва на светлината и водата! И за всичко има място под Слънцето!...
    Стихът ти е многопластов! Много ми харесват метафорите и олицетворенията ти! Прекрасен стих, изпълнен със скрита мъдрост!
    Поздравления, Данчо!
  • Това светоусещане ми е много близко...Светли празници!

  • Ама колко си прав!Поздрав и хубави празници!
  • Много хубав стих!Поздрави!
  • "Източни " мой приятелю, как го правиш...
  • Гениални са простите неща! Хубав стих! Светли празници!
Предложения
: ??:??