Простота
Вятър подухва и слънцето грее,
птици спокойно се реят в небето.
Всичко наоколо просто живее,
тревата зелена се люшка в полето.
Дървета различни виреят в гората,
някои - ниски, а други - високи.
Но всички еднакво жадуват водата,
макар и да сочат в различни посоки.
Листо се отронва и леко танцува,
от полъха носено - ляво и дясно.
Лети си спокойно - и сякаш сънува,
едва ли остава нещо неясно.
Спокойно и тихо е пак край реката,
и старата лодка до храстите спи.
Пеят щурчета. Шумът на водата
затваря очите... Животът върви.
Това е нормалният ход на нещата.
Естественост, мигове... И простота.
А ние редовно си пълним главата
с излишни теории относно света.
:)
птици спокойно се реят в небето.
Всичко наоколо просто живее,
тревата зелена се люшка в полето.
Дървета различни виреят в гората,
някои - ниски, а други - високи.
Но всички еднакво жадуват водата,
макар и да сочат в различни посоки.
Листо се отронва и леко танцува,
от полъха носено - ляво и дясно.
Лети си спокойно - и сякаш сънува,
едва ли остава нещо неясно.
Спокойно и тихо е пак край реката,
и старата лодка до храстите спи.
Пеят щурчета. Шумът на водата
затваря очите... Животът върви.
Това е нормалният ход на нещата.
Естественост, мигове... И простота.
А ние редовно си пълним главата
с излишни теории относно света.
:)
© Йордан Илиев All rights reserved.
Всяко листенце, всяка тревичка се радва на светлината и водата! И за всичко има място под Слънцето!...
