За тебе бях една прашинка щастие –
надеждата, която те изпълваше.
Но времето мечтите ни задраска,
разбърка всички фигури на пъзела.
Не може нищо вече да е същото.
На миналото сянката ще пада
над думите, над опита за връщане.
И всеки тайно в себе си ще страда.
Не настоявай. По-добре е в спомена
да пазим онзи миг, със тайни пълен.
И любовта, в зародиша поломена,
от мислите ни само да покълва.