17.07.2010 г., 19:54 ч.
Бях...
За тебе бях една прашинка щастие –
надеждата, която те изпълваше.
Но времето мечтите ни задраска,
разбърка всички фигури на пъзела.
Не може нищо вече да е същото.
На миналото сянката ще пада
над думите, над опита за връщане.
И всеки тайно в себе си ще страда.
Не настоявай. По-добре е в спомена
да пазим онзи миг, със тайни пълен.
И любовта, в зародиша поломена,
от мислите ни само да покълва.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Е,... хе,.. хе, хе!!!
Двама се карат, третият - печели!!! -
Когато ме заболи много,идвам тук да прочета "Пространства".Благодаря ти за този стих!
-
Бъди обичана, Наде!
-
Привет, Ели!
Обичането е... хубаво и пречистващо... -
Сърдечна благодарност, Приятели!
-
особено харесах финала!
поздрави! -
Здравей, Веска!
И ...ще се срещаме тук. -
И... Ивайло!
-
...И горчилката всъщност на всички възможни наслади, Ели...Ив
-
Радост е за мен, че ме посетихте, Весела, Мариола и Таня!
Хубави летни дни ви пожелавам.
---
Трогната и благодарна, Ив!
И без да се молиш, ще остана, защото това е най-добрият сайт...
А от душата ми не загребвай надълбоко...има и горчилка.
Усмихнат поздрав!
-
Радостта ми е двойна, защото видях, че в сайта се е завърнала една от моите най-големи любимки - Елица Ангелова. При това идва с хубав стих, коригиран умело след две години. Остава ми само да приветствам нейния прилив и да се моля този път да е задълго с нас - за да можем да си гребваме от богатствата на нейната фина деликатна душа по пътя към разпознаване на този, изпълнен с красиви предизвикателства свят...Ив
-
... как ни се иска да е така ама.......
Привет, Ели! -
Чувствата няма кой да ни вземе...
Привет и от мен Ели! -
Така се радвам, че пак си тук!
Здравей, Ели! -
Силвия, Дочка и Ангел, усмихнахте ме рано сутринта.
Влюбено лято за вас! -
Чудесно завръщане с прекрасен стих!
А болката от тази невъзможност - може би все пак времето ще я излекува...
Поздрави! -
Една и съща нота -различни петолиния
и песента звучи с рефрен като триптих...
И песента повтаря измислени извивки,
а вятърът превръща мелодията в стих...
Прекрасно е .Поздравления Елица! -
Чуден... !
-
Благодаря, Светла.
Задокеански поздрав за теб! -
Харесва ми завръщането ти-сърдечни поздрави)
-
какво ли не е измисля човек извън пространството и времето...и реалността...
-
Любовта е най-силна във въображението, Георги.
И най-красива.
Затова се допускат виртуални връзки - по-романтични от реалните. -
пространствата и времето-нямат,но въображението-има
-
Колко красиво ме виждаш и разбираш, Сашо!
Върни се и ти тук - със стиховете си.
Светъл поздрав! -
Не мога да го имам,
но как да ти го дам?...
Колко чувства стаени.
Колко копнежи и обич
усетих в мисли изречени
и видях във очите ти!!
Чудесно завръщане!
Поздрави, Ели!
-
Благодаря за топлината, Странница!
Бих искала да имам твоя ник... -
Добре дошла отново с хубав стих!
-
Благодаря за разбирането, Валя.
Стихът е публикуван в "Хулите" нa 18-ти март, 2008 година. Но го редактирах и затова го предлагам и тук.
Усмвки за теб!
------
Здравей, Ангар!
Винаги ми е вълнуващо да чета твоите коментари.
И след този увод, да ти кажа:
– "Имам те", "Ще те имам", "Имай ме"...
се срещат толкова често в любовната лирика!
Думата "имам те" е придобила смисъл, различен от притежаването на вещ.
Пък и "притежавам те" също се използва, без да звучи обидно и неточно.
"Няма да те дам"е известен израз. Има го и в една песен на Петър Чернев.
–За възможността да го постигна чрез действия:
Първо, не вярвам, че любов може да се спечели по някакъв начин. Тя идва сама - понякога дори напук на всяка логика. За мен е така. В конкретния случай любовта е споделена, но нереализирана - поради ПРОСТРАНСТВАТА между нас. В такъв смисъл - "не мога да те имам".
(Може би този момент трябва да се поясни.)
Второ - за дълбокото преживяване...откажи се да ме променяш!!!
И да няма драма, ще си я измисля. Защото тъгата е по-силна от радостта и именно душевите терзания водят до мъдрост.
Както виждаш, в поезията и изобщо в изкуството, се възпява тъжната любов:невъзможна, несподелена, хулена, нерзбрана, осъждана, изгаряна...
A Финалът е хипербола, чрез която се внушава силата на чувството.
Защо изрази като: "Ще те обичам до последен дъх и дори оттатък" се приемат, а моята мисъл - не?
Същото е.
Благодаря, Ангар!
И идвай пак.
-
Чудно хубаво, макар да не са използвани най-точните думи, но всичко е ясно.
"Не мога да го имам.
Не искам да го дам."
Като куче върху сено ли си? Не, той не е нещо твое, че ако искаш да го дадеш, а ако не искаш - да си го задържиш. "Не искам да ти го оставя" е по-точното, или "не искам да се откажа".
И последното не е вярно - че времето няма власт над желанията и мечтите ни. То над всичко има власт, но в това ти ще се убедиш по-късно.
А сега, първо, забрави че не можеш да го имаш - можеш! Обаче "Само с действия можем да постигнем своите желания - газелата няма да влезе сама в устата на спящия лъв!" И второ, имаш го или го нямаш, не го преживявай толкова, че от ревност съвсем ще се стопиш! "Мъжете безброй са, жените - без чет!" -
Не мога да го имам.
Не искам да го дам.
Не го давай, Водице, дотогава е твой! -
Наистина, Маги - единствено в мечтите е неприкосновен.
Добро предложение, Аборигенчо...
Върнах се, Стефане, благодаря!
-
не го давай, нека остане в мечтите ти...неприкосновен.
радвам ти се, Елица мила... -
Освен на ротационен принцип...
-
Ей, къде се скиташ - липсваш...
-
Сърдечна благодарност!
-
-
Поздрав, Ели!
-
За прочита и за съпричастието - благодаря ви, Приятели!
-
Здравей, Ели!
Добре дошла отново!
Щастлива съм, че се завърна ! -
Ели! Страшно се радвам, че отново си тук!!!
-
Завърна се, значи?! По подобаващ начин!
-
Хубав стих! Здрасти отново!
-
Здравейте,Дора, Веселка и Юлия!
Благодаря ви за топлото посрещане и за добрите думи.
Усмивки за вас!
-
Водице! Здравей, омайнице!
-
И аз се радвам ,че отново си тук с поредния прекрасен стих!!!
Поздрави!!! -
радвам се да те видя отново!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления, Ели!!!