За тебе бях една прашинка щастие –
надеждата, която те изпълваше.
Но времето мечтите ни задраска,
разбърка всички фигури на пъзела.
Не може нищо вече да е същото.
На миналото сянката ще пада
над думите, над опита за връщане.
И всеки тайно в себе си ще страда.
Не настоявай. По-добре е в спомена
да пазим онзи миг, със тайни пълен.
И любовта, в зародиша поломена,
от мислите ни само да покълва.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
