29 нояб. 2013 г., 08:14  

Пространствата зоват

598 0 0

Пространствата зоват

Препускаме през вихъра на дните,
напред - към хоризонтната черта
и мислено се взираме из ширините,
където търсим брод за нашата душа.

Сред шепота на необята пъстроцветен,
изпити от съмнения, покруси, в руини,
живота ту е тих, ту бурен.. и столетен,
кален във бури, в неизплакани сълзи.

Жестоки гении обричат те на гибел,
пируват жадно над пречупени крила
и тъжен сред метежите на дните -
съглеждаш връх облян със светлина.

В заблудите на дните сме приспани,
потънали в безумия, тревоги, прах.

От доброто или злото сме избрани?
Душите ни потрепват смело в страх.

Но ти мълчиш. Подгъваш колене.
И падаш. Ставаш. Времето мълчи.
През лед сърцето из безкрая стене -
без дъх в окопите на хиляди войни.

Лъчиста

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...