Пространствата зоват
Препускаме през вихъра на дните,
напред - към хоризонтната черта
и мислено се взираме из ширините,
където търсим брод за нашата душа.
Сред шепота на необята пъстроцветен,
изпити от съмнения, покруси, в руини,
живота ту е тих, ту бурен.. и столетен,
кален във бури, в неизплакани сълзи.
Жестоки гении обричат те на гибел,
пируват жадно над пречупени крила
и тъжен сред метежите на дните - ...