Просяк

24 мая 2009 г., 16:10

Поэзия » Другая

522 0 1

Там на улицата прашна,
дето хорски глъч ехти,
до магазинерската опашка,
сам един човек седи.
Сам седи с наведена глава,
крие разказа за своята съдба,
с уста напукана като от глина,
моли всеки, който го подмине.
Дал добро и лъган бил,
дал живот и го затрил,
знае той ще дойде ден,
ще има лед, ще падне сняг студен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Просяк

Искате да прочетете повече?

Предложения