bobby-vd (Борислав Любенов)
10 1
May 24, 2009, 4:10 PM

Просяк 

  Poetry » Other
523 0 1
Там на улицата прашна,
дето хорски глъч ехти,
до магазинерската опашка,
сам един човек седи.
Сам седи с наведена глава,
крие разказа за своята съдба,
с уста напукана като от глина,
моли всеки, който го подмине.
Дал добро и лъган бил,
дал живот и го затрил,
знае той ще дойде ден,
ще има лед, ще падне сняг студен ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Любенов All rights reserved.

Random works
: ??:??