24 сент. 2019 г., 07:58

Просякът

751 2 0

Просякът

 

Той винаги стоеше до вратата

на малко магазинче за цветя

с оръфана капела на главата,

с протегната, трепереща ръка.

 

В очите му живееше тъгата,

понякога блестяха и сълзи.

Но винаги с усмива на устата

на всекиго той ще благодари

 

за хвърлен лев, дори и за монета

във старата кутия от халва

от някой магазин отдавна взета,

намерена изхвърлена в сметта.

 

Коричка хляб и някоя цигара

за него беше всичко на света!

Да утоли глада си, да забрави

околната човешка суета!

 

Всеки ден заставаше с надежда

да срещне утре първите лъчи.

Стоеше сам със своите копнежи

за обич, топлина, уют! Мечти!

 

22.09.2019 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...