gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
24 сент. 2019 г., 07:58

Просякът

748 2 0

Просякът

 

Той винаги стоеше до вратата

на малко магазинче за цветя

с оръфана капела на главата,

с протегната, трепереща ръка.

 

В очите му живееше тъгата,

понякога блестяха и сълзи.

Но винаги с усмива на устата

на всекиго той ще благодари

 

за хвърлен лев, дори и за монета

във старата кутия от халва

от някой магазин отдавна взета,

намерена изхвърлена в сметта.

 

Коричка хляб и някоя цигара

за него беше всичко на света!

Да утоли глада си, да забрави

околната човешка суета!

 

Всеки ден заставаше с надежда

да срещне утре първите лъчи.

Стоеше сам със своите копнежи

за обич, топлина, уют! Мечти!

 

22.09.2019 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0