Просякът
Той винаги стоеше до вратата
на малко магазинче за цветя
с оръфана капела на главата,
с протегната, трепереща ръка.
В очите му живееше тъгата,
понякога блестяха и сълзи.
Но винаги с усмива на устата
на всекиго той ще благодари
за хвърлен лев, дори и за монета
във старата кутия от халва
от някой магазин отдавна взета, ...