Просякът
Просякът
Той винаги стоеше до вратата
на малко магазинче за цветя
с оръфана капела на главата,
с протегната, трепереща ръка.
В очите му живееше тъгата,
понякога блестяха и сълзи.
Но винаги с усмива на устата
на всекиго той ще благодари
за хвърлен лев, дори и за монета
във старата кутия от халва
от някой магазин отдавна взета,
намерена изхвърлена в сметта.
Коричка хляб и някоя цигара
за него беше всичко на света!
Да утоли глада си, да забрави
околната човешка суета!
Всеки ден заставаше с надежда
да срещне утре първите лъчи.
Стоеше сам със своите копнежи
за обич, топлина, уют! Мечти!
22.09.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
