Протестът

(каприз)

Тази вечер точно в шест

да отидем на протест...

Просто е: крещим „оставка“

и дюдюкяме в добавка...

А във столичния град

всеки млад и жзнерад –

днес надува вувузели

над тълпите пощурели...

Аз ще нося и плакат –

„антивсичко“ в този свят,

който иска да ни вземе

и оставащото време!...

Който иска да внуши́

подло в нашите души́,

че с престъпни далавери

щастие ще се намери...

Ти носи́ букет цветя –

символ скъп на любовта,

ще дадем на тоз, на оня,

че пробиват даже броня!...

И със дух неукротим

във Протеста да вървим,

а в залитания кратки –

ще опънем и палатки...

Протестирайки в захлас

(не за злато или власт!)

днес си искаме Живота –

и от „нулевата ко́та“ 

пак да почнем да градим,

към върха да извисим...

А за всички генерации

да оставим „пътни“ знаци...

Те да бъдат оня жест,

с който днешният Протест –

заявява вече: „Стига!“

и към бъдното „намига“...

Пак във нашата страна –

ще живее Младоста,

щом децата ѝ прокудени

се завърнат в нея влюбени...

Братство тук, а не делба́

е народната молба!...

Бог (надяват се!) ги чува:

и народът се вълнува...

(Бо́же ще съм откровен

със въпрос не тъй смире́н:

от Безкрая – колко жалко –

дал си ни обидно малко!...)

... За това сега във шест

ходим всички на Протест –

престрашили се пред Бога

с милостинята му строга...

И ще искаме с респект

за Живота Нов проект,

в който можем да си вземаме –

част от Миналото време!...

Всеки миг незабравим

искаме да съхраним,

но реално, не във мисли:

– да се помни, че били сме!...

03.08.2020.