4.08.2020 г., 0:20

Протестът

1.1K 1 1

 

Протестът

(каприз)

 

Тази вечер точно в шест

да отидем на протест...

Просто е: крещим „оставка

и дюдюкяме в добавка...

 

А във столичния град

всеки млад и жзнерад –

днес надува вувузели

над тълпите пощурели...

 

Аз ще нося и плакат –

антивсичко“ в този свят,

който иска да ни вземе

и оставащото време!...

 

Който иска да внуши́

подло в нашите души́,

че с престъпни далавери

щастие ще се намери...

 

Ти носи́ букет цветя –

символ скъп на любовта,

ще дадем на тоз, на оня,

че пробиват даже броня!...

 

И със дух неукротим

във Протеста да вървим,

а в залитания кратки –

ще опънем и палатки...

 

Протестирайки в захлас

(не за злато или власт!)

днес си искаме Живота –

и от „нулевата ко́та“ 

 

пак да почнем да градим,

към върха да извисим...

А за всички генерации

да оставим „пътни“ знаци...

 

Те да бъдат оня жест,

с който днешният Протест –

заявява вече: „Стига!“

и към бъдното „намига“...

 

Пак във нашата страна –

ще живее Младоста,

щом децата ѝ прокудени

се завърнат в нея влюбени...

 

Братство тук, а не делба́

е народната молба!...

Бог (надяват се!) ги чува:

и народът се вълнува...

 

(Бо́же ще съм откровен

със въпрос не тъй смире́н:

от Безкрая – колко жалко –

дал си ни обидно малко!...)

 

... За това сега във шест

ходим всички на Протест –

престрашили се пред Бога

с милостинята му строга...

 

И ще искаме с респект

за Живота Нов проект,

в който можем да си вземаме –

част от Миналото време!...

 

Всеки миг незабравим

искаме да съхраним,

но реално, не във мисли:

да се помни, че били сме!...

 

03.08.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! Реално погледнато това, което бяхме съградили, днешните са разрушили! И помен няма от култура, литература, духовност, индустрия, промишленост. Младите се връщат от чужбина да си потърсят бащината си Родина, но здраво са впили нокти в кокала. Лесно власт не се предава. Гласят се закони, "утре" пак да стъпят на престола. Горко на майката Родина боса, гола!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...