10 апр. 2008 г., 18:05

Противоположности

1.9K 1 32
Отивай си! Отдавна ме изгуби!
(Сърцето ми страхливци не обича!)
Аз в бурите, в стихиите се влюбвам
и всичко непознато ме привлича.

Гори кръвта в немирните ми вени,
(а цял пожар за твоите предложих).
Страстта си - нажежена до червено
в краката ти без капка свян положих.

Не съм от съвършените, не съм -
аз лудост съм посипала земята!
Не мога да съм кротка и насън...
Изригват сто вулкана във душата!

А ти заключен в тесния си дом -
животът си - живот ли го наричаш?
Безпътен и оставен без подслон
живее, който истински обича!

Отивай си! Сърцето ти е празно!
Безстрастен и кошмарен твоят ден...
Такъв човек - (от обич да се пази!)
как би намерил място покрай мен?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...