Apr 10, 2008, 6:05 PM

Противоположности 

  Poetry » Love
1764 1 32
Отивай си! Отдавна ме изгуби!
(Сърцето ми страхливци не обича!)
Аз в бурите, в стихиите се влюбвам
и всичко непознато ме привлича.

Гори кръвта в немирните ми вени,
(а цял пожар за твоите предложих).
Страстта си - нажежена до червено
в краката ти без капка свян положих.

Не съм от съвършените, не съм -
аз лудост съм посипала земята!
Не мога да съм кротка и насън...
Изригват сто вулкана във душата!

А ти заключен в тесния си дом -
животът си - живот ли го наричаш?
Безпътен и оставен без подслон
живее, който истински обича!

Отивай си! Сърцето ти е празно!
Безстрастен и кошмарен твоят ден...
Такъв човек - (от обич да се пази!)
как би намерил място покрай мен?!

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??