6 мар. 2013 г., 23:03  

Противостояние*

1.4K 0 24

Едно огромно слънце

а отсреща новата луна

спомен за хълми познати

на една жена

и хоризонта между тях

потънал в пропастта на звездната нощ -

водопад на живота

на стада препускат годините

върху дремещи музи

и безброй разхвърляни обятия

натам се носят всички хвърчила

ръце и погледи -

безкрайни речни корита

и онази същата жена

беше я видял в най-краткия си миг

сега е тук

с тишината на мълчаливите птици

с изнемогата

на плаващи в безветрие платна

вълни и мелници

разбиха всичко на звезди

 

Задава се най-дългият ден

 

 

*Навремето се впечатлих силно от сюжета на филма "Отклонение" и играта на двама големи  актьори. Това стихче е плод на обзелите ме тогава емоции.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...