6.03.2013 г., 23:03  

Противостояние*

1.4K 0 24

Едно огромно слънце

а отсреща новата луна

спомен за хълми познати

на една жена

и хоризонта между тях

потънал в пропастта на звездната нощ -

водопад на живота

на стада препускат годините

върху дремещи музи

и безброй разхвърляни обятия

натам се носят всички хвърчила

ръце и погледи -

безкрайни речни корита

и онази същата жена

беше я видял в най-краткия си миг

сега е тук

с тишината на мълчаливите птици

с изнемогата

на плаващи в безветрие платна

вълни и мелници

разбиха всичко на звезди

 

Задава се най-дългият ден

 

 

*Навремето се впечатлих силно от сюжета на филма "Отклонение" и играта на двама големи  актьори. Това стихче е плод на обзелите ме тогава емоции.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...