Протуберанс

15 мар. 2021 г., 00:02

Поэзия » Другая

905 6 5

Рисувам нощ и сянката ми скита

след сенките на спящите ливади.

Разсипват петолиния щурците

във шепота на листопада.

Събират вик отлитащите птици

в магията на синята палитра.

С обърнати към себе си зеници

вървят родените инвитро.

Богинята на спомена е жива

и идва тук насън, за да ми пее.

Понякога умираше красиво.

Понякога съм влюбен в нея.

Богинята на спомена танцува

в съня на осланените градини

и много смътно облаците плуват

в една сълза на Мнемозина*.

Но празен е понякога ефирът.

И всички отлетели птици помни.

Простират полуделите пастири

мъгла в очите на бездомник.

* гр. богинята на спомена