25 апр. 2023 г., 00:19

Провал

406 0 0

Как успявам нощем да заспя,

Когато знам че нараних те,

И мога ли времето назад да върна,

И отново да те прегърна,

И дали раните си закрепихме,

И спомените изгорихме,

А толкова път бихме,

Останах сам накрая,

А ти намери рая,

И най-вероятно си го заслужавам,

Щом пуснах те да си вървиш,

И сега е без значение дали страдам,

Виновен съм, че любовта във нас убих,

И дълго време от себе си крих,

Че аз наистина в това да те обичам,

Се провалих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Атанасов Джизов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...