25 апр. 2023 г., 00:19

Провал

404 0 0

Как успявам нощем да заспя,

Когато знам че нараних те,

И мога ли времето назад да върна,

И отново да те прегърна,

И дали раните си закрепихме,

И спомените изгорихме,

А толкова път бихме,

Останах сам накрая,

А ти намери рая,

И най-вероятно си го заслужавам,

Щом пуснах те да си вървиш,

И сега е без значение дали страдам,

Виновен съм, че любовта във нас убих,

И дълго време от себе си крих,

Че аз наистина в това да те обичам,

Се провалих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Атанасов Джизов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...