25.04.2023 г., 0:19

Провал

399 0 0

Как успявам нощем да заспя,

Когато знам че нараних те,

И мога ли времето назад да върна,

И отново да те прегърна,

И дали раните си закрепихме,

И спомените изгорихме,

А толкова път бихме,

Останах сам накрая,

А ти намери рая,

И най-вероятно си го заслужавам,

Щом пуснах те да си вървиш,

И сега е без значение дали страдам,

Виновен съм, че любовта във нас убих,

И дълго време от себе си крих,

Че аз наистина в това да те обичам,

Се провалих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Атанасов Джизов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...