25.04.2023 г., 0:19

Провал

402 0 0

Как успявам нощем да заспя,

Когато знам че нараних те,

И мога ли времето назад да върна,

И отново да те прегърна,

И дали раните си закрепихме,

И спомените изгорихме,

А толкова път бихме,

Останах сам накрая,

А ти намери рая,

И най-вероятно си го заслужавам,

Щом пуснах те да си вървиш,

И сега е без значение дали страдам,

Виновен съм, че любовта във нас убих,

И дълго време от себе си крих,

Че аз наистина в това да те обичам,

Се провалих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Атанасов Джизов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...