26 июл. 2016 г., 10:15

Провал

704 0 10

Гледаш ме спокоен

а нещо ме гризе

страшни думи казах

посях си ветрове

в дълбока кал затънах

нищо не расте

бащиният дом

в свърталище превърнах. 

 

А търсих очи  

с обич да зърна

устни да казват

моето име

чувства дълбоки

в тях да потъна

дъхът ми

възторгът веднага да вземе.

 

Намерих очи

с ревността изгорих ги

устните

с нишки от злоба съших

чувствата искрени

тях пресуших ги

което животът ми даде

всичко затрих.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня,Руми,Ренета,Владимир,Стойна,Хели,Кети,Дочка,Мариане,всеки в живота си е преживял нещо подобно.Удоволетворен съм че на вас ви хареса стихът ми.
    Но лято е.Да му се радваме!
  • Здравей, Гавраиле! Падаме, ставаме и пак вървим. Горе главата!
  • "устните
    с нишки от злоба съших"

    Ретроспективно, тъжно и горчиво,
    че себе си не можеш да излъжеш.
    Светът ти свит до спомен за красивото
    е пълен само с празното и късното...

    Впечатлена и очарована! Поздравления, Гавраил!
  • Където има грешка, трябва да има и прошка, да има и хъс да се поправят нещата. Поздравления за тази болезнено искрена творба!
  • Написаното ни поднася такъв факт,че тези, които не са минали през това, трябва да го прочетат, за да им попречи... Но може би е по-добре да бъде преживяно? Много е красиво, поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...