26 июл. 2016 г., 10:15

Провал 

  Поэзия » Любовная
530 0 10

Гледаш ме спокоен

а нещо ме гризе

страшни думи казах

посях си ветрове

в дълбока кал затънах

нищо не расте

бащиният дом

в свърталище превърнах. 

 

А търсих очи  

с обич да зърна

устни да казват

моето име

чувства дълбоки

в тях да потъна

дъхът ми

възторгът веднага да вземе.

 

Намерих очи

с ревността изгорих ги

устните

с нишки от злоба съших

чувствата искрени

тях пресуших ги

което животът ми даде

всичко затрих.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Таня,Руми,Ренета,Владимир,Стойна,Хели,Кети,Дочка,Мариане,всеки в живота си е преживял нещо подобно.Удоволетворен съм че на вас ви хареса стихът ми.
    Но лято е.Да му се радваме!
  • Здравей, Гавраиле! Падаме, ставаме и пак вървим. Горе главата!
  • "устните
    с нишки от злоба съших"

    Ретроспективно, тъжно и горчиво,
    че себе си не можеш да излъжеш.
    Светът ти свит до спомен за красивото
    е пълен само с празното и късното...

    Впечатлена и очарована! Поздравления, Гавраил!
  • Където има грешка, трябва да има и прошка, да има и хъс да се поправят нещата. Поздравления за тази болезнено искрена творба!
  • Написаното ни поднася такъв факт,че тези, които не са минали през това, трябва да го прочетат, за да им попречи... Но може би е по-добре да бъде преживяно? Много е красиво, поздрави!
  • Чудесна творба, Гавраиле! Много искрена и затрогваща! Всеки може да сгреши. Животът е пред тебе. Поздравление и по-ведро настроение!
  • Поздравления, Гавраиле! Чудесен стих!
  • Поразена съм от парадокса - силата на думите и лекотата с която се чете. Прочетох го няколко пъти. Силно! Поздравявам те, Гавраиле!
  • Много силна поезия, Гавраил!
    Почти всеки човек се е изправял пред един свой провал, осъзнавайки колко е наранен! По-важното е да съумее да продължи, разкаял се, без чувство за вина!
    Поздрав от мен!
  • Често животът ни подставя пред изпитания. Едно от тях е да не оценим подареното щастие.
Предложения
: ??:??